Една от любимите ми песни, "A Sunday kinda love", ме вдъхнови да напиша "Неделно".

В моя дом неделята е ден за семейството - палачинки, кафенце, айляк по пловдивски, внимание, изслушване, бавна и споделена любов.❤️

Рано е, но е немирно сърцето ѝ - млада, не знае да чака..
Стана премете още в зори, сякаш измете и мрака.
Звънко смехът ѝ разля се по двора,
“Върви подир моя любим!
Нека да знае сред чуждите хора, мисля го и ми тежи!

Тук съм, жива съм още и днес
Нямам време за скучно.
Искам неделно да пием кафе,
На неделна любов да се учим със теб!”

Бавно и тихо градът се събужда.
Всеки звук е спомен любим.
Някъде там на възглавница чужда
Ти недоспал отваряш очи.
Порта тропва, познавам те:
Стъпките, топлия глас.
Още миг и със тебе изгубена  пак на точното място съм аз.