Интуицията. Колко много възлагаме на нея, убедени, че е безгрешна.
Вътрешният ни глас... Романтично, м?
Ще ви разкажа за моя сблъсък с интуицията.
В моя живот, по правило, се случват неща, които да ми докажат, че греша, когато съм си наумила, че знам отговорите на всичко и съм особено твърдоглава по отношение на нещо.
Моята интуиция, примерно, ми подсказваше, че "трябва" да родя естествено.
Разбира се, спорно е дали е била интуицията, или съм била сугестирана от агресивната кампания, която се водеше тогава против цезаровото и за естествено раждане плюс агресивното рекламиране на всякакви дули и съветници по кърмене - сами се сещайте каква каша е била в главата ми, като добавим и хормоните...
Та, "интуицията ми" ме караше да се противопоставям на съветите на лекарите. Бях си наумила, че ще го родя това дете естествено, на инат, и никой не може да ми каже "копче".
2 седмици преди раждането започнах да вдигам кръвно, което наложи изследвания, преглед и лекарят беше категоричен - налага се цезарово, колкото може по-скоро, бебето е високо, с няколко пъти увита пъпна връв и нещата н я м а как да се случат по естествен път.
Това беше първият път, когато въобще съм се усъмнила в себе си, първият път за целия ми живот до онзи момент! И добре, че го направих. Тогава беше голяма драма за мен, много дълбока криза на "идентичност" - коя съм аз, ако не мога да взема правилното решение за мен и за детето ми, сама?! Вървя към нас в жегата и плача от гняв.
За пръв път се замислих това сега "интуиция" ли е или инат? А ако е инат, готова ли съм да платя цената за този инат?
Ами, инат си беше. Добре, че се доверих на страха, вместо да се правя на знаменосец на движението за "естествено раждане, хванати за ябълките по нивите."
Да, ако си спомняте преди 9-10 години по бг форумите жени разкъсваха други жени с реплики от рода на "абе, вие сте глезли, то вашето дори не може да се нарече раждане!"
Това, което ми показаха след разреза е нещо, което винаги ще нося в себе си и доказателство за мен, че "интуицията" много често е всъщност нещо сугестирано отвън, чужди каузи, чуждо влияние, и ако не сме внимателни, може ние и децата ни да станем жертва в нечия битка, която НЕ е нашата битка.
Никакъв шанс за излизане жив през родовия канал.
Толкова за "интуицията".
Мога с часове да разказвам за "лекари", "дули", "асистенти по кърмене" и "акушерки", които след раждането всяка седмица ме засипваха с упреци и хапещи коментари тип:
"Ама каква е тази количка? Как така не го носиш в слинг на голо?!"
"Ама как така нямаш кърма? Каква майка си ти?!"
"Това бебе защо не наддава?!"
"Защо плаче сега това дете?!"
"Ама, как не знаеш, БЕ?!?!?!"
Ето и песента, която написах, когато започнах да се измъквам от следродилната депресия, в която бях едни мъгляви 6-7 месеца.
Надявам се да е от полза на някого, от една майка към друга.