"Този влак" е песен, вдъхновена от творчеството на Христо Фотев, моите пътувания и сблъсъка с един пиян "мильоцьонер", както се представи, на жп гара Бургас. През 2015г. се преместих да живея в България. Всяка седмица пътувах до различни дестинации с БДЖ и подобно на археолог изследвах разрухата - из страната и в себе си.  Порутените гари, обраслите коловози, изпочупените прозорци навън и изгубеното усещане за дом и принадлежност вътре. 

Този влак за Бургас е тъй рано.
Няма жива душа, аз съм само.
Чичко-полицай, мильоцьонер е зомбиран.
Ако днес имах дом,
Бих могла и да кажа, че се прибирам ...

Гара има, но град вече няма.
Спира влак, спира дъх - драми няма.
Като археолог констатирам -
Ако днес имах дом,
Бих могла и да кажа, че се прибирам ...

Туй дете, дето бях, смея ли да я повикам?
Ето, повече знам, но дали пък тя не свикна
Да седи отстрани, да се прави, че не разбира?
Ако днес имах дом,
Бих могла и да кажа, че се прибирам ...

Хора бол, все едно - пусто ми е.
И причината знам в мен се крие.
Тоз език тъй любим, уж говорят, но аз не ги разбирам.
Ако днес имах дом,
Бих могла и да кажа, че се прибирам ...