"Дума" е песен за силата, която даваме на думите. В племенните общества казваме: "Казана дума, хвърлен камък" и "Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя". Прието е, че ако някой някога е обидил с "лоши думи" наш родственик, ние сме длъжни да почитаме тази родова памет, да носим и предаваме обидата.  А какво би било, ако не дадем възможност на "лошата" Дума да определя  възприятията ни ?

Небето над дома  от думи натежало 

утре ще е пак небе,  защо аз и ти – не?

Една излишна дума изстива тук до мен.

Дали не съм я чула или не ми е важна? Не.

Аз мога да я върна онази свобода. 

И не, не е камък хвърлен.
Просто дума. Дума? Да.

Изтривам и поглеждам, светът пак се върти.

Аз пак ще съм си аз, ти пак ще си си ти. Ти.

С нож ако разрежеш тази тишина,

 думи ще изтичат до утре сутринта.

Локвите по пода хлъзгави лъщят. 

Внимавай да не паднеш! 

Внимавай, че болят...

Аз мога да я върна онази свобода. 

И не, не е камък хвърлен.
Просто дума. Дума? Да.

Изтривам и поглеждам, светът пак се върти

Аз пак ще съм си аз, ти пак ще си си ти. Ти.